Уважаеми потребители , в очакване сме на един от най - светлите български празници - 24 май . С отварянето на тази тема бих искала да си припомним красотата на българското слово . Смятам ,че имаме повод за гордост и тук всеки може да сподели любими стихове или откъси от произведения на български автори . Благодаря на всички , които ще вземат участие ! Ще положа началото с едно от най - невероятните стихотворения в нашата литература .

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…

Пейо Яворов

Българският език

Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не — за ядове отровни.



Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?



Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива —

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?



Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!



Не си можал да въплътиш във теб

съзнаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп —

за груб брътвеж те само бил орисал!



Тъй слушам си, откак съм на света!

Си туй ругателство ужасно, модно,

си тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.



Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;



ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

Иван 6666666666Вазов

Пловдив, 1883

Пази жената в себе си!
Когато падаш. Когато нямаш сили.
Когато останеш напълно сама.
Пази жената в себе си.
Не се прави на мъж. На воин. На рицар.
Ти си просто жена... При това необикновена.
Благословена си с вълшебството да създаваш,
да раждаш, да лекуваш, да променяш.
С мекота и финес. С най-прелестната нежност и грация.
Твоята сила е скрита в най-красивите кътчета на женската ти същност.
Само си спомни коя си. И винаги пази жената в себе си.
Не позволявай хули, злословия, предателства и клюки
да оставят кални следи по душата ти.
Не допускай нечии упреци да те пълнят със съмнения
коя си или да ти вменяват чувство на вина.
Не разрешавай трудните обстоятелства да изпилят женското у теб.
Не давай на трудните връзки да те направят
по-малко нежна, мека и женствена.
Ти си прелестно цвете. Звезден прах.
Капка дъжд от планината. Огън си.
Стрък билки. Шепот на вятър.
Познай се. Приеми се. Обичай се.
Всеки ден празнувай своята необикновена женска същност!
Пази жената в себе си!

Моника Василева

СРЕДНОЩНА МОЛИТВА

Събличай се, полека се събличай

със грацията дивна на русалка!

От себе си едно след друго свличай

прикритията нежни, ала малки

на свойта плът свенлива, но греховна.

Нима е грях тъй да те гледам, мила?

Нали от този вечен грях любовен

ний всички на света сме се родили?

Нали от този “грях”, така наречен,

започва всъщност нашето начало?

Ако е грях, то този грях е вечен,

безсмъртен, като смъртното ти тяло.

И като моето, което те обича,

което тръпне, чака и което…

Събличай се! Полека се събличай,

греха да видя и да го усетя,

в копнежа му да изгоря докрая…

На този свят горчив и толкоз мрачен

по-сладко чудо от това не зная:

жена, която се съблича в здрача…

Събличай се и ми свети със вечност.

Дамян Дамянов

Време

Текат минути, часове и дни

в безспирен бяг безследно отлетели.

Как страшно в тези четири стени

ти блъскаш своите мисли посивели.

И чакаш някого. Но идва ден,

когато по пътеки осветени,

от блясъка на слънце озарен,

с изопнати от дъжд прохладни вени

ще спреш за миг внезапно покосен

от мисъл: Младостта е изживяна,

и как ли ще признаеш ужасен

пред себе си, че тя е пропиляна.

И истински все още неживял,

денят ти сив отмерва пулс последен.

И времето ще сграбчиш ти без жал

със трескави ръце и ужас леден.

Към слънцето с пресъхнали очи,

съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш,

защото си съвсем обикновен човек

на средна възраст. Много скоро

е може би и онзи страшен ден,

когато смърт очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак

загубеното, вече пропиляно?!

На карта ще залагаш, светъл бряг

сте търсиш, но във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща

не можеш никога да си възвърнеш:

Живота да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш!

п.д.

ТО
Ето че изгря звезда!
О, модни нрави... суета!
Не е ли странна тази визия
за сцената на Евровизия?
И понеже съм от село
заявявам ви го смело,
че бостанско е плашило!
Но защо ли е с червило?
Мъж не е. Ще е жена,
щом развяло е пола!
Но макар и фин, и слаб
няма да е женски крак.
Ясно...мъж в чорапогащи!
Тук отприщвам мойте страсти...
При съвременния прочит,
този ,,мъж" ще е на почит?!
Ах, чудесна демонстрация
на небинарна ориентация!
И защо се аплодира,
вместо да се саботира?
Обладана от тревога,
поговорих си със Бога.
По вратите на Европа
туй ли чудо, Боже, хлопа?

Димитрина Лимберова

Човеците не виждали човек в човека,
а себе си в очите на човек.

Ако Нарцис бе погледнал отдалеко,
не би превърнал себе си в ковчег.
Но той обичал всичко огледално,
огледално виждал в огледален свят,
играел с отражения, и машинално,
сърцето си настроил като апарат:
С точни части и закони,
работещи в неписан ред,
оцветен в илюзии контур от мисли,
заплетени в неясен силует.
И когато огледално хора гледат,
в себе си... затворили очи,
намират бистри езера - победа -
да може Нарцис да се отличи.
Но езерото също нарцистично,
в погледа на Нарциса съзря,
себе си... и цялата си личност,
и влюби се...
във собствената си снага.
От жаждата за мъст замаян,
размъти езерото дъжд.
Нарцис се наведе над водата,
и езерото го погълна изведнъж.
Щеше ли да се огледа Нарцис,
в диамантените езерни води,
ако знаеше, че ще загине в мъки,
и няма пак единствен да се прероди?
Щеше ли да се изгуби сам, въвлечен,
във вълните му, като огледала,
ако знаеше, на дъното му вече,
лежат стотици други нарцисни тела...
И когато Нарциса потъна,
надолу в езерните дълбини,
усети като трап без дъно,
даже най- великите си дни.
Окалян в свойта уникалност,
не бил последен, нито пръв.
И разбра, че той- ловецът,
сам се е превърнал в стръв.
Приликата с всеки Нарцис,
сърцето му с куршум проби:
“Не съм единствен...” - си помисли -
и тази мисъл го уби.
Езерото го погреба мълчаливо.
От Нарцис не остана и следа.
Но езерото в миг замлъкна,
и зарови тайна под леда.
Не остана в езерото място,
за Нарциси и техните тела.
Душите им изгаснаха и то изстина.
А водите си превърна... в истински огледала.
След лед и студ, и неприветлив вятър,
плачът му повече го разкраси.
То замръзна, себе си да може,
и следващия Нарцис да спаси.
Нито Нарцис езерото заобича,
нито езерото Нарцис пожела.
Остана само спомен чужд, но личен,
за разни скрити, недовършени дела...
Твърде дълго дишали без въздух,
щом се гледат двама под вода,
един за друг и да не са, се търсят...
но някъде далеч, на свобода.
Чуват тихо ехото на Нарцис,
и егото на Нарцис ги влече,
за езерната тайна не говорят,
но дълбоко в себе си усещат, че,
там, където се оглеждат двама,
в зрителна измама,
спи ключът,
към счупеното в тях, което търси цялост...
Но не искат да го будят...
и питаш ли ги, ще си замълчат.

Е.С.

Когато те обидят, не тъжи. Обидни думи не изричай.
Дори да чуеш и лъжи. Недей да мразиш, а обичай.
И в най-голямата беда, намирай изход и успявай.
Дори за ножа ти в гърба, забравяй бързо и прощавай.

Пълни сърцето си с любов. Любов на другите дарявай.
Бъди за помощ винаги готов. Но никога не наранявай.
Доброто в себе си търси. Не мисли:"Животът е коварен."
Където и какъвто и да си. Знай, че трябва да си благодарен.

Върви по пътя и учи. Напред и никога не спирай.
Бъди с отворени очи. Любов и щастие намирай.

Хайде да си помълчим за нещо
Разкажи ми днес,
какво се случи.
После аз ще ти разкажа.
Колкото и да е скучен,
разговор не ще откажа.
После ще се разделим.
Аз - наляво, ти - надясно,
с други за да споделим...
същото.
Пределно ясно.
Накъдето и да тръгнеш,
всеки... вечно... всичко знае.
Скрит зад толкова лъжи,
сам едва ще се познае.
Тъжен, показен театър,
е когато си говорим,
просто, за да духа вятър.
По-добре да си спестим,
следващото изречение,
че да не настине някой,
в суетата на това течение.
И дано до там не стигна,
твърде груба да звуча,
но от цялото говорене...
само искам...
с някой да си помълча.
Elleonora

Ти отмина (3) Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима... Твойта сянка над младата ръж се изви като кърпа синя. Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда. И една ароматна тъга почна лекичко да те възражда. Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи, вероятно да те преживея. А душата виновно, виновно мълчи само сянката мина през нея. Само вятърът, вятърът вейна едва, пиле някакво изписука. Ах каква,ах каква синева сме забравили някога тука. Синева,синева...

Седем нощи легнаха си, тъмнокоси. Седем синеоки дни искряха. И вихрушки седем, боси легнаха под тъжната ми стряха. Седем щори вдигнах да те видя. Седем пътища към теб пребродих. И простих горчилки и обиди, и на колене сега се моля!

.