Уважаеми потребители , в очакване сме на един от най - светлите български празници - 24 май . С отварянето на тази тема бих искала да си припомним красотата на българското слово . Смятам ,че имаме повод за гордост и тук всеки може да сподели любими стихове или откъси от произведения на български автори . Благодаря на всички , които ще вземат участие ! Ще положа началото с едно от най - невероятните стихотворения в нашата литература .

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…

Пейо Яворов

Трети март
(Кръстина Тодорова)
На този ден, велик и свят,
възкръсна българският дух отново
и като чист, кристален цвят,
победно звънна българското слово.
Земята на достойни синове,
на Аспарух, Борис и Калоян,
обсебвана от злото векове,
отново гордо и свободно заблестя!
Но тази свобода не беше дар,
за нея Ботев, Левски, Караджата,
и още хилядите знайни и незнайни,
отдадоха живота си в предплата.
Въстанието през април не бе позор,
а паметник за доблест и геройство,
Европа изненадана отвърна взор
от фанатизма на османското войнство.
Със Шипка редом, Перущица и Батак,
блестят със славата на красотата,
не ще обсеби името им свято мрак,
на свобода изстрадана са те цената.
И ненапразно българка една
Априлско знаме със любов уши,
да, Райна Княгиня бе тази жена,
и от нейното знаме свободата се роди!

Честит 8-ми март, мили дами...❤
Пожелавам Ви смели мечти и дръзки начинания и не забравяйте, че вашето призвание е да правите света по-добър!
Бъдете топлина и буен огън за мъжа и нежната обич за своето дете...
Бъдете Себе си!
Обичайте и бъдете обичани...❤

Много любов, романтика и приятни изненади в празничния ден! ДА СТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ, МИЛИ МОМИЧЕТА !
)

От нищото....

Понякога, ей така от нищото,
стоварват ти се всякакви беди
Здравей живот, получих всичкото.
Наздраве! Хайде! Карай да върви!
Баири качвам, хълмове големи.
По склона влача своите мечти
Дори и в рани нозете ми надрани,
ще крачат докато сърцето ми тупти!
Ще падам, знам, напълно ми е ясно,
но също знам, че се изправям след това.
Към бъдещето ще вървя, макар неясно
и някой ден каръкщината ще строша.


)

Живка Иванова 25.03.25

ВЕЛИКДЕН!

Велик ще си остане този ден!
От обичта на хората е сътворен!
В забвение не ще остане!
За Бога наш е той сказание!

Христос родил се в нощ вълшебна.
Израстнал с обичта потребна.
А БОГ дарил го с чуден дар-
да стане наш спасител,а не -господар!

Душите наши,с мислите ни грешни,
и алчността,и злобата човешка,
понесъл ги в едно с кръста,
към оня връх,към Вечността...

Покой дали намери му душата,
да сочи Пътя ни и Светлината?
В каква посока да вървим?
Какво да правим,за да не грешим ?

Как да се учим на добри дела?
Как да възпитаваме и своите деца?
Как да сме благодарни всеки ден,
който от БОГА НИ Е ПОДАРЕН?

Най-важното в живота ни сега,
да преоткрием себе си-със доброта!
Да не живеем,изпълнени с омраза,
че няма лек за таз зараза!

Автор:
Надя Димитрова

Никой не ти е длъжен с нищо.
Нищо не ти принадлежи.
Не си господар на никого.
Мнението ти е само твое.
Това към, което се привързваш те притежава.
Мислите ти са само твои - чувствата също.
Не можеш да промениш света.
Никой не е успял.
Повечето идоли са съвсем обикновени хора, които са следвали само своя път и не са знаели, че бъдещето ще ги титулова, като такива.
След време, никой няма да ги помни. Времето изтрива всичко.
Светът е пълен с фалш и в него имаш само себе си!
Върви напред - не спирай.
Виждай със сърце, обичай с душа и владей себе си.
Така или иначе, на никого не му пука.
Невен Касабов

"Малката къща"

Къде изчезна, малка къщо,
със барелефа над вратата си?
Едно чудовище могъщо
разчиства твоите остатъци.

Балкончето в бръшлян го няма,
под него няма я и фурната,
на тяхно място в грозна яма
оградката стърчи, катурната.

За два-три дена те погълна,
не ти прости духът на времето,
а през годините бе пълна
и с радостта им, и със бремето.

Какво от тебе ще остане?
Фасадката ти само, ако е
успяла смътно да се хване
на снимка във албумче някое.

Сега един квадрат открит си
разделящ две кооперации,
във който пърхат леки птици
и тягостни асоциации,

като, например, тази първа,
че временни неща изграждаме
и че не много ни отърва
да мислим за какво се раждаме.

Валери Петров

Събра Илия чанти две,
в багажника буркани тури
и с буля Пена на море
поеха нашите сладури.
Касетки с лук и със домати
и дамаджана със ракия,
5-6 къдрави салати
и краставици на туршия...
Натъпкаха Пежото яко-
веднъж се ходи на море !
Та взеха и от пиле мляко -
и чушкопека, и джезве .
Подкара бясно бай Илия-
с 30 километра в час!
Защо бибиткат му ония
се чуди той сега на глас.
Когато вечерта пристигна
с Пежото, цял облян във пот,
на буля Пена той намигна:
- Почва нощния живот !
И двамата на дискотека
се запътиха в нощта-
натопорчени, напети,
ще им кажат те сега!
- Лимонада и боза-
бай Илия ся поръчва.
Сервитьорката със смях :
-Ама,деде, тук е кръчма!
-А кога тангото почва?-
бай Илия продължава.
Къв е тоя дето точно
ся надига тая врява?
-Ами тая вечер, дядо,
сме поканили Азис -
виж, че всички пощуряха
и го викат пак на бис!
-Ставай,Пено,да си ходим-
тез не знаят веселба!
Дай на плажа да те водя-
да осъмнем на брега.
Дамаджаната си взеха,
няколко домата, лук,
гъсто вино за утеха
и домашния суджук...
Грамофона със тангото
те надуха във нощта...
Тука беше тържеството-
къв Азис, кви 5 евра !
Слънце пекна вън горещо-
почнаха да идват хора.
Луда сцена ги посрещна-
хъркат нашите герои.
Ама здраво бичат ,значи
сред домати и месо.
Само грамофона влачи
някакво си там танго...
Милена Воденичарова Автор

от стихотворението „Любов“

Недялко Йорданов
„Животът нека да е празник,
във всеки ден да има смях.
Дори и мъничко да дразни –
да го превърнеш във игра.“

– от лична лирика с обич към ежедневието. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!!!!!

Разпиляна любов

Разпилявах те любов, разпилявах те необмислено и бавно.
Не ме съди!
Пак бих те разпиляла, нека да е странно.
Защото ти любов си само за раздаване,
като нафора пречиствайки от душевно покваряване.
Само ти умееш да лекуваш старите, кървящи рани.
Еднаква си любов към земни и богоизбрани.
Да сътвориш оазис, само ти умееш в сухата пустиня.
Не се продаваш и не се купуваш.
Кой би искал такава милостиня?
Всички имаха от тебе нужда и раздавах.
Подарявах.
Другите да са щастливи исках. Себе си забравях.
Без любов останах и дори не съжалявам.
Хората богати са със теб.
Ax, да имах още, пак ще подарявам!

М.

Подари ми за Коледа ново сърце.
Мойто вече за нищо не става.
Все прескача, забравя да тупка добре,
не сърце е, а истинска рана.

В магазина отсреща продават мечти.
На промоция взимаш дузина.
Вярно малко са стари, нагарчат дори,
но добре е, че още ги има.

Подари ми за Коледа нова сълза,
че в очите ми стана пустиня.
Пясък стърже клепачите, дири следа,
но водата с кервана замина.

Подари ми надежда за идните дни,
дай ми смисъл в света да остана,
че човекът забрави да плаче, уви,
и забрави, че смъртен остава.

автор © Владимир Йосифов